Тази любов…

Тази любов се изнизва така мълчаливо на пръсти без трясък на врати и счупени чинии с недоизказаности с забравените поводи с мълчанието с изгубеното „лека нощ“ с несподелените празници гостуванията single тази любов се изнизва така през нощта тихомълком с остатъка от топлината по гърба с ежедневностите претоплените разговори вечери неизползваните прибори с неприетите обаждания … Има още →

2014-годината на…децата

Трудно ми беше да се върна и да пиша за изминалата година. Особено имайки предвид че последните няколко месеца с нетърпение броях оставащите дни до края, за да си отдъхна и да я зачеркна от въображемия календар. Не беше лесна година. Не, нямаше и катастрофи, трагедии, непрежилими загуби, раздели, НО.. беше ужасна година.Мъчна, бавна, налагаще … Има още →

Уча се

УчА се да пускам да изхвърлям списъците с “ трябва“ старите намачкани листа наработещи батерии счупени играчки и идеи розовите очила болтчета любовните писма УчА суперегото си в нежност чупя пръчката му и бастуна да внимава с укорите не чак толкова ехидно да ме хвали или някка да ми спомня за събраните и пуснати трохи … Има още →

Проверка на реалността

всяка година преди рождения ден откривам по една нова бръчка а ти се подсмихваш на пазара продавачката на дини ми подвиква момиченце а във вторник с децата в ръка съм госпожо  не съм тук нито сега Има още →

колко много искаме да ни е лесно

мързеливи същества сме, ей.. искаме просто да разплуем телата/мозъка/духа си в нещо наподобяващо безформено желе и да ни е лесно. да ни е…. да ни е лесно… да не се задълбочаваме да не мислим да се затворим в себе си да заспим да караме по повърхността да сме учтиви да сме твърде безцеремонни да забравим … Има още →

Ейй, оцелях до сряда

Понякога се надценявам. Не често , но се случва. Или пък подценявам случайностите. Непрдвидините неща. Това, което не ми виси в календара  за правене тази седмица. Спешно, важно, важно  и спешно, ежедневни….И зачертавам с едно маркерче. Пусто хабене на хартия. Ще го преквалифицирам скоро в една огрооомна черна дъска. Ама нещо домочадието се дърпа. След … Има още →

Цикличност

Често влизам в определени цикли…На първо място времето ми влияе изключително много.В момента когато слънцето изчезне- т.е. най-често този сезон, когато има повече от два поредни мъгливи дни настроението и тонуса ми моментално падат с 20 пункта. Минимум. Има моменти когато се чувствам готова да успея да направя всичко с което съм се захванала. Понякога … Има още →

Take It Easy

В някаква странна амалгама се съчегават в мен желанието ми за социална активност и  интроверсия, стигаща от време на време до социопатия. Минавам през моменти, в които единственото от което се нуждая/желая е просто тиха затъмнена стая ,една дебела купчинка с книги  и“ моля, никой да не ме закача“ . В последните години обаче става … Има още →

Най-накрая

Е да- най-накрая. И аз. С блог. Защо това загалвие?  Разбира се- от книгата. Прочетете я, ако не сте го направили.Заслужава си. Преобръща представи, руши табута, гради мечти. И…..защото за това копнея- достатъчно …време и… любов. Какво ще има тук….? Има още →