“ — Но нали това не е рак, докторе? Нали не е рак? — с надежда питаше Павел Николаевич…“ „Ракова болница“ Александър Солженицин Има нещо магично в малките часове на нощта. Часове на откровения, блянове, мечти и съжаления, лични изповеди и полусънен шепот. Време в което можеш да пуснеш мислите си да ловуват на … Има още
Архив на: gingifilche
И това…
Защо и това? Това може да е една история за диагнози, страшни думи,болници, хоспитализации, лекарства, химиотерапия и лечение. Или история за подкрепа, обич, помощ, приятелства и семейство. История за числа, проценти, статистики, оживяемост, ремисии,извадки, контролни групи, наука. Или история за терапия, спорт, самоанализ, почивка, писане, планина и готвене. История за вина,усилия, за уроци, за отговорност,за разпад … Има още
В очакване на…Една приказка за идеалния политик
В една идеална вселена На една идеална планета На един идеален континент В една идеална страна В един идеален град В една идеална община На една идеална улица В една идеална къща Живее един идеален Аз, който тръгва към идеалното училище и влизайки в идеалната бяла стаичка гласува за един идеален политик от идеалната партия. … Има още
Голотата на вашия срам
И вашето тяло е голо. Така се е родило. Такова е било и точно когато сте правили тез деца, които сега пращате на училище и за които се притеснявате.. И сега сте голи, под дрехите, чорапите, бельото, седнали пред компютъра/ телевизора гледате и чететe за „срама“ на другите. Човек има право на тялото си. На голото си … Има още
България- територия на забрава и вяра
“ Забравата – въпрос на оцеляване. …………………………………………………… Забравяш името на любовта си, забравяш даже родния език, за да си адаптиран, сам, безроден. Забравата – последното убежище.“ Блага Димитрова Не обичам генерализациите. Българите са…..прости, българите са мързеливи, грешка.. българите са трудолюбиви и ученолюбиви.Българите са… Истината е обаче че България и ние българите тънем в … Има още
Тази любов…
Тази любов се изнизва така мълчаливо на пръсти без трясък на врати и счупени чинии с недоизказаности с забравените поводи с мълчанието с изгубеното „лека нощ“ с несподелените празници гостуванията single тази любов се изнизва така през нощта тихомълком с остатъка от топлината по гърба с ежедневностите претоплените разговори вечери неизползваните прибори с неприетите обаждания … Има още
Неизживяният живот или нежеланието да приемем Другия
Снимка: Ron Mushow Photography Мразя генерализации. Българите били такива.. били онакива. работни, интелигентни, или пък , мързеливи и най-нещастни. Истина е обаче че имаме проблем. Проблем с приемането. На Другия. На съседа който, врата до врата с нас, на момичето което ходи различно облечено в метрото, на майката носеща бебето си в слинг, на жената … Има още
Институционализирано насилие..
Нормално е. Нормално е да се пошляпват бебета, да се пердашат малки деца, да се бият шамари на майките докато раждат, за да се освестят. „За тяхно добро“ Нормално е да унижаваш ученици, да позабършеше с тях чина и дъската. „Малко им е.“ Нормално е да пребиваш тинейджъра си, защото е избягал от училище или … Има още
Салата със запечено червено цвекло, рукола,спанак и синьо сирене
Напоследък в ума ми се въртят хиляди идеи, намерения, планове и задачи. Когато в главата ми е хаос не мога да се съсреодоточа да готвя. Тогава върховните ми постижения в кухнята са някоя набързо сглобена салата. Тогава обърквам рецепти, забравям съставки, оказва се че правя яденета без сол, печива без набухвател. Хаос. Пълен хаос. … Има още
За нормата, патологията или една история на кърменето в снимки
Все по трудно намираме границите. Между нормално и ненормално. Между приемливо и неприемливо, между норма и патология. Мола не е място за бебета. Не е място за кърмене. Не е място за майки и техните деца. Моля хранещите с кърма бебетата си, да се скрият. В тоалетната, в специално пригодена стая за това, а най- … Има още
Достатъчно време за любов 