В очакване на…Една приказка за идеалния политик

В една идеална вселена На една идеална планета На един идеален континент В една идеална страна В един идеален град В една идеална община На една идеална улица В една идеална къща Живее един идеален Аз, който тръгва към идеалното училище и влизайки в идеалната бяла стаичка гласува за един идеален политик от идеалната партия. … Има още →

Голотата на вашия срам

  И вашето тяло е голо. Така се е родило. Такова е било и точно когато сте правили тез деца, които сега пращате на училище и за които се притеснявате.. И сега сте голи, под дрехите, чорапите, бельото, седнали пред компютъра/ телевизора гледате  и чететe за „срама“ на другите. Човек има право на тялото си. На голото си … Има още →

България- територия на забрава и вяра

“ Забравата – въпрос на оцеляване.  …………………………………………………… Забравяш името на любовта си, забравяш даже родния език, за да си адаптиран, сам, безроден. Забравата – последното убежище.“ Блага Димитрова   Не обичам генерализациите. Българите са…..прости, българите са мързеливи, грешка.. българите са трудолюбиви и ученолюбиви.Българите са…   Истината е обаче че България и ние българите тънем в … Има още →

Неизживяният живот или нежеланието да приемем Другия

Снимка: Ron Mushow Photography Мразя генерализации. Българите били такива.. били онакива. работни, интелигентни, или пък , мързеливи и най-нещастни. Истина е обаче че имаме проблем. Проблем с приемането. На Другия. На съседа който, врата до врата с нас, на момичето което ходи различно облечено в метрото, на майката носеща бебето си в слинг, на жената … Има още →

Институционализирано насилие..

Нормално е. Нормално е да се пошляпват бебета, да се пердашат малки деца, да се бият шамари на майките докато раждат, за да се освестят. „За тяхно добро“ Нормално е да унижаваш ученици, да позабършеше с тях чина и дъската. „Малко им е.“ Нормално е да пребиваш тинейджъра си, защото е избягал от училище или … Има още →

За нормата, патологията или една история на кърменето в снимки

Все по трудно намираме границите. Между нормално и ненормално. Между приемливо и неприемливо, между норма и патология. Мола не е място за бебета. Не е място за кърмене. Не е място за майки и техните деца. Моля хранещите с кърма бебетата си, да се скрият. В тоалетната, в специално пригодена стая за това, а най- … Има още →

За забраните, свободата и „А какво искам да правят децата ми вместо това?“

21.00 вечерта, прибираме се след дълъг ден на каране на ролери, игри и пр. № 1 е № 2 се возят отзад в колата. Опитвам се да намеря бл. 142.. добре де, намирам се между бл. 141 и бл. 143.. но срещу мен са бл 134 бл. 135 и пр. Слава богу в объркването намирам … Има още →

Какви думи казваме. И какви думи чуват децата ни.

Думите. Думите могат да погалят, приласкаят, стоплят. Или да порежат, наранят и обидят. Какви думи казваме. И какви думи чуват децата ни. ……. Какво казваме:  „Престани да плачеш, няма да те гушна пак, няма причина да плачеш, лигавиш се“ Какво си мислим: “ Ще те разглезя, искам да си самостоятелен и да те науча да … Има още →

Пиянството на една власт

Или защо управлението заприличва все повече на това да се возиш в раздрънкана чавдарка, карана от пиян шофьор. Хубав летен ден към началото на юни. Потегляте към морето. Купувате си билет. Качвате са на рейса от София за Бургас. Чисто нова магистрала.Е вярно че повече прилична ва двулентов път, но да не бъдем придирчиви, твърди … Има още →

Най-накрая

Е да- най-накрая. И аз. С блог. Защо това загалвие?  Разбира се- от книгата. Прочетете я, ако не сте го направили.Заслужава си. Преобръща представи, руши табута, гради мечти. И…..защото за това копнея- достатъчно …време и… любов. Какво ще има тук….? Има още →