Пролог: Р-р-ррр

“ — Но нали това не е рак, докторе? Нали не е рак? — с надежда питаше Павел Николаевич…“ „Ракова болница“ Александър Солженицин   Има нещо магично в малките часове на нощта. Часове на откровения, блянове, мечти и съжаления, лични изповеди и полусънен шепот. Време в което можеш да пуснеш мислите си да ловуват на … Има още →

И това…

Защо и това? Това може да е една история за диагнози, страшни думи,болници, хоспитализации, лекарства, химиотерапия и лечение. Или история за подкрепа, обич, помощ, приятелства и семейство. История за числа, проценти, статистики, оживяемост, ремисии,извадки, контролни групи, наука. Или история за терапия, спорт, самоанализ, почивка, писане, планина и готвене. История за вина,усилия, за уроци, за отговорност,за разпад … Има още →