Цикличност

Често влизам в определени цикли…На първо място времето ми влияе изключително много.В момента когато слънцето изчезне- т.е. най-често този сезон, когато има повече от два поредни мъгливи дни настроението и тонуса ми моментално падат с 20 пункта. Минимум.

Има моменти когато се чувствам готова да успея да направя всичко с което съм се захванала. Понякога ми е нужна и дума само и изпадам в противоположното състояние :

-Неее, нищо няма да се случи, защо изобщо ги хабя тези сили – ..и пр и пр.

Има моменти в които просто казвам Time Out – и всичко тръгва на забавени обороти. Тогава имам предостатъчно време за четене, да ровичкам из Интернет- нещо което мога да правя 25 часа в денонощието. всеядна съм. Поглъщам с еднаква лекота, свалена електронна книга за пермакултурата, за видовете интелигентност при децата, списание за ръчноправени играчки, блогове за кулинарство, поезия или наръчници по фотография. Мога само това да правя. Да чета. Ако имах ей така едни 100 години дадени като подарък (да кажем да се вмъкнат между тази събота вечер и неделята сутрин бих ги прекарала в четене. Сериозно. Тогава и ми се пише. Не ми се говори. Само това искам- да чета и да пиша.

Или пък онези периоди, когато ежедневието ми е изпълнено с събития- не от онези големите,важните. Напротив. Малки събития. Ежедневни радости. Тривиални, но запълващи времето.

Когато се прибираш вечер и даже нямаш нужда и желание да си отвориш лаптопа. Когато в пощата ти има 15 непрочетени мейла, за които ти звънят че трябва да прочетеш.Ама нейсе, ще ги прочетеш когато имаш време.

Когато времето е равно на срещи с близки приятели в няколкочасово бъбрене на разни теми.

На Разходки.

Това да си изведеш кучето по поляните в околността.

Да тичате в парка с малката и да плашите гълъбите като таласъми.

Да преметете целия двор от есенните листа и да се метнете върху огромната купчина.

Да готвите дървени зеленчуци  ида ги сървирате на куклите. Да отидете на куклен театър, в зоопарка.

Да се разходиш по магазините ей така блеейки и да се зарадваш какво страхотно якенце си открил в онова уникално магазинче за дрехи втора употреба зад онзи ъгъл, което.. честно, допреди малко го нямаше на тази улица.

Да отида на семинар. От онези.. където времето не тече, но изтича… Откъдето си тръгваш различен, по-смешен, по-мъдър, по-Дете.

Да си сипете чаша червено вино вечерта..ДА, ДА и от онова кашкавалче с подправките- от онази мандра където винаги си тръгваме с по минимум 10 кг торби от сирене и кашкавал.

И да се зарадваш на есента. Никак есенна даже. А топла, лятна, изпълнена с очаквания и паднали листа.