В някаква странна амалгама се съчегават в мен желанието ми за социална активност и интроверсия, стигаща от време на време до социопатия. Минавам през моменти, в които единственото от което се нуждая/желая е просто тиха затъмнена стая ,една дебела купчинка с книги и“ моля, никой да не ме закача“ . В последните години обаче става все по-трудно, дали заради едно малко 2 годишно дивеещо дете, дали заради цялото това интернет общуване.. Да де със сигурност е и заради първото- все пак слава богу все още сме в период в които сме си самодостатъчни и няколко дъждовни слодобеда, прекарани вкъщи са приятни и за двете. И да- лесно е да си изключиш скайпа, а писането във форуми все пак е волеви акт и в този смисъл можеш да си дадш малко почивка( друг е въпросът, че наистина отстрани и доста тъпо да зачезваш така…, може би трябва да си добавя в подписите “ Внимание интроверт, изпадащ често в социопатни флуктации“… поне звучи сложно и почти професионално…:)
Това съчетано с няколко гадно нереализирани идеи( предхождани от много надежди това лято), доста работа с хора през изминалите весеци,леко изнервяне че нещата не стават по начина и с бързината която искам и време в стил“ и като заваля та две недели“ могат да доведат само до:
нулева интеренет активност от доста време назад(за сметка на даунлоъда- който е впечатляващ)
половин къща с започнати и недовършени ремонтни и интериорни дейности
готвене на сладки в големи количаства( слава богу не ги ям, но около мен има достатъчно желаещи)
около 30 захванати малко творчески проекта
Поредният дъждовен ден. На вълна бижутоправене. ЪЪъ, добре де ама не ми достигат мъниста.
Ок, ще се наложи да излезем. Вдигаме се с дребосъка, палим колата, намираме най-прекрасното магазинче за мъниста в София.
Стоп! Нали четете внимателно. Върнете се малко по-нагоре. Още малко де. А точно така- 2 годишно дете и магазин за мъниста.Не е добра комбинация. Сещате се. Малък, с.. мъниста, и още мъниста, в малки кутийчици, така че да е удобно да си вземеш- от тавана. До пода..
Добре де, ама аз бавно загрявам…
-Няма да пипаме нищо..Само разглежзаме. Виж колкоо много цветове. Ще ми покажеш ли къде са червените мъниста?
Сочи.
-Зелените?
Сочи.
– Ааа, а жълтите?
Пак сочи.
……
(5 мин)
А, познавала и оранжевото
…….
(5 мин)
-А , тази кола навън и тя е зелена, да отидем да я видим.
Излизаме.
Така де, посегна ли аз, посяга и тя.
Седмица по-късно. След уговорка с любимия й дядо, взимане от работата му, връчване за едночасово отоворно отглеждане, опит да се вместя в половината час между края на работното време на всички работещи хора и края на работонто верме на всички магазини..Успявам. Етоо за мен е израза като дете в сладкарница.
И. Кипи усилен труд.
Резултатът.
Достатъчно време за любов 